Този сайт използва бисквитки,

чрез които ще улесним Вашето сърфиране.

Приемам

Любопитно за килимите:

 

Килимът е древно изобретени на човека. Още в антична Гърция и Древен Рим почти всяка жена е владяла изкуството на тъкачеството. През Средновековието са се загубили традициите на тъкането с вълна, но са се е съхранило изкуството на тъкани гоблени, които са украсявали стените и подовете на каменните замъци. Изготвяни от ръцете на знатни дами, това са били разкошни предмети. Представлявали са цели картини със сложни композиции от хералдически мотиви и военни сцени.

 

Азиатските народи в страните с рязък континентален климат са тъкали и вълнени и копринени килими. За бедуините те са били първо необходимост, а след това предмет за разкош. Постилали са ги в помещенията и са ги закачали на стените. По този начин се е съхранявала топлината, създавал се е микроклимат. Вълнените килими са се плели и тъкали на ръка. Във всяко село са имали своите декоративни предпочитания и техника за изработване. Постепенно по количеството и качеството на килимите са започнали да оценяват материалното състояние на хората. Килимите са се наследявали, а по-заможните стопани са си поръчвали килими при художници, които са станали произведение на изкуството.


В средновековна Европа източните килими са се появили в замъците на бароните и херцозите заедно със завърналите се  от Азия кръстоносци. Най-богатите и разкошни образци са се окачвали в кралските покои. От този период започва увлечението по персийските килими.

По способа на изготвяне килимите са ръчна и машинна изработка. Ръчно тъкания килим се явява произведение на изкуството. Такива килими са скъпи и се оценяват в аукционите, в зависимост от времето и мястото на изработката. Възрастта на килима може да е 300 години. Колкото е по-стар килима, толкова е по-скъп.

Материалът, от който е произведен килима, може да бъде различен: вълна, лен, коприна, памук, полипропилен и др. Едни от най-скъпи са копринените килими/полиестер/.

 

Исторически факти за килимите:

 

Историческия произход на килимите е неясен. Материалът от който са произвеждани / вълна, памук, коприна/ е твърде нетраен - само няколко века - и това прави невъзможно проследяването на възникването и еволюционното развитие на килимите през вековете.

 

Най-старата находка на добре запазен килим е открита през 1947г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е.

 

Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, за направа на седла на коне, чанти, люлки за децата. В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства. По късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, материала се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се тяхното културно значение. Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия - от Сибир до Индия.

 

Тъкането на килими по българските земи

 

От кратката история на българите, с която Ви запознаваме на нашите страници е видно, че ние сме наследници на една високо развита цивилизация, която ни удивява с високото си ниво на развитие, държавно устройство, култура, научни постижения и влияние разпростиращо се на хиляди километри, и която населявайки района на централна Азия хилядолетия наред не само използва тъкачния стан, но може би и създава тъкаческата техника и килимарството. Това наследство е пренесено в нашите земи със създаването на България през 681г. - първата и най-стара държава в Европа.

 

По настоящите български земи, които са едно от праисторическите огнища на европейската цивилизация, тъкачеството е засвидетелствано от времето на средния неолит или от VI-Vхилядолетие преди новата ера. В повечето разкопани селищни могили из България се намират глинени прешлени / тежести за примитивни тъкачни съоръжения/, вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове от Пловдивския и Софииски археологически музей са запазени отпечатъци от правилно изтъкан плат с равномерно преплетени нишки.

 

В течение на векове килимарството се развива за задоволяване на лични семейни нужди и потребности. Тъкаческите познания и сръчност се е предавала от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът и за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност.

 

Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на постелъчните тъкани с различно предназначение, разнообразно по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви, в цастни сбирки. Почти такъв брой се намират още на естественото си място - в селските и дребнаградските домове, главно в състава на запазените булченски „чеизи". Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из българия в 1858г. - 1865г.

 

Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на постелъчните тъкани с различно предназначение, разнообразно по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви, в цастни сбирки. Почти такъв брой се намират още на естественото си място - в селските и дребнаградските домове, главно в състава на запазените булченски „чеизи". Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из българия в 1858г. - 1865г. „...Намерих в България много добре развита домашна промишленост. В много български села и градове се работят пояси(колани), ножове, разни металически украшения, грънчарски изделия, дървени изделия, платна - памучни и копринени, - шаяци, килими, гайтани, и много други. Най-много ми харесват българските килими. Разновидните бои и цветя са много вещо и изкусно наредени...".

Персийските килими-исторически факти....

 Персийските килими не са само част от декора, те са и произведения на изкуството, които подчертават удоволствието и чувството за уют.

 Произхождат от Персия, която от 1925 година се нарича Иран. Но по традиция продължават да се наричат персийски. Сред много простран­ната вселена на килимите от Из­тока, репутацията на персийския килим е преминала през вековете. Тя е заслужена, не само заради качеството на първоначално използва­ните текстилни материи, което е важно за продукцията, но също и на стародавния ръчен начин на изработка. В края на четиридесетте години съветският археолог С. Й. Руденко открива в Монголия един персийски килим, който датира от петото столетие преди Рождество Христово.

 

Ръчния начин на изработване на един персийски килим представлява подреждане на турски – симетрични и персийски – несиметрични гнезда от по-малко вълна или коприна върху мрежа от конци. Разположен върху един хоризон­тален стан с лице към тъкача, този килим поначало се изтъкава от па­мук, но понякога може да бъде и от вълна или коприна. След като веднъж вече е изтъкал един ки­лим посредством кръстосването на мрежата от конци и вътъка, тъка­чът прави една редица от гнезда, като вплита по малко вълна или коприна върху две или четири мрежи от конци. След като един път гнездото е здраво притиснато, краищата на вълнените нишки се отрязват. След всеки ред тъкачът прокарва един или два конеца от вътъка и ги набива с гребена на тъкачния стан. Малко по малко килимът се разстила върху стана и в същото време се изработват мотивите, благодарение на разпо­ложението на цветните нишки в редовете. Когато се завърши килима, нишките се постригват, за да бъде с каквато дебелина пожелаете. Готовият килим от една­та страна е по-тъмен, от другата страна е по-светъл.

 

Според специалистите обратната страна на един килим издава произхода му. По нея си личи как е изтъкан и какво е качест­вото на килима. Там се поставя и етикета, на който задължително пише размера, произхода и качеството на вълната и на боите, с които е боядисана тази вълна.

 

Килимите направени преди 1800-ата годи­на се смятат за антични. Изработените между 1800 и 1920-ата година, са старинни, между 1920-а и 1980-а се наричат полустаринни, а след 1980-а – нови.

 

През 1932 година един търго­вец и специалист по килимите от Изтока, по произход от Иран, на име Сюлейман Самани отваря в Лион дюкян, в който продава тези произведения на изкуството. Той въвежда във вселената на персий­ските килими своя син Рене, който става антиквар на килими и техен реставратор. Днес Рене Самани дава четири критерия за оцен­ка на персийски килими, според които тези килими се разглеждат като произведения на старинното изкуство: гъстотата на бодовете, общото състояние на килима, старинността на килима, редкостта на килима.

 

За разлика от преди днешните килими се изработват от синтетични материали, направени по химични технологии. Но въпреки това трябва да се изучи начина, по който са правени персийските килими преди, за да може съвременните да се реализират според някогашните традиции на изку­ството на предците, което е застра­шено от забрава. За направата на един такъв килим се из­ползват вълна от овните на Шираз (местност в Иран), която се ползва с репутацията на най-ви­сококачествената вълна на света и бои с органи­чен произход. След това килимите се подлагат на естествено състаряване на слънце.

 

Персийските килими трябва редовно да се почистват като се проветряват и нежно да се изтупва праха от тях. В никакъв случай не окачвайте килима на лост и грубо да го тупате, както постъпвате с другите килими, така може да се повреди структурата му. При почистването на персийския килим най-важното е употребата на течен шампоан и избягването на пяната, която може да се загнезди в него. Веднъж на всеки 5 години специалист трябва да го прегледа и почисти. В случай на петна по персийския килим уверете се, че този килим има много хубав цвят, преди да използвате вода и сапун или газирана вода за отстраняването на тези петна.

 

Ресните и ръбовете персийският килим са на раними. Не трябва да ги оставяте разрошени или оръфани, а трябва да се пооправят, защото в противен случай се разрушават. В случай на дупки и разкъсвания непременно се обърнете към някой реставратор, който се е специализирал във възстановяването на мрежата от нишки и вътък. Зле дресираните кучета и котки са едни от най-яростните вредители на персийските килими. Другото, което може да увреди един килим е да поставите твърде тежки мебели върху него.

 

 

Магията на килимите от казината във Вегас

Когато стъпиш в Лас Вегас, погледът ти започва да се рее в безкрайна феерия от цветове, емоция и ласкателства за сетивата, създадени да те държат буден. Дори подовете в казината са аранжирани така, че да те карат да харчиш още.

Източник: wired.com

Грозни, особени, диви, откачени, претрупани, крещящи са само част от определенията, използвани за "произведенията на изкуството", които красят подовете на всички казина в Лас Вегас. Всеки от тях има собствен дизайн, но е създаден с една основна цел - да те поддържа активен колкото се може по-дълго.

Влезеш ли веднъж в казиното, целта на собствениците е да те накарат да похарчиш колкото се може повече пари вътре, без значение дали ще е по масите, в магазините, клубовете или ресторантите. Хората, които посещават Лас Вегас, обикновено го правят само за няколко дни, така че за казината е от особено значение да ги задържат будни и с широко отворени портфейли.

Градът никога не спи, защо ти е да го правиш?

Всичко, което виждаш отвън и вътре в казината на Лас Вегас е поставено там, за да изостри сетивата ти. Това важи с особена сила за килимите, които със своите причудливи форми и краски са там, за да накарат очите ти да не се разсейват от целия екшън наоколо, дори когато просто си се зазяпал в пода.

"Накъдето и да се загледаш, когато си на The Strip или в центъра, има само светлини, които те заслепяват. Тогава се опитах да дам на очите си почивка поглеждайки към пода, но дори и там отдихът е невъзможен", споделя Крис Малужински, който е снимал тези килими години наред.

В същия ред на мисли, др. Дейвид Шварц от Центъра за изследвания на игрите в Невада добавя, че "килимът в казиното е известен като детайл, създаден с особено лош вкус, който по някаква странна причина окуражава хората да залагат повече." Затова следващия път, когато влезеш в някое казино, не се доверявай на измамните краски на килимите - те са там, за да те омагьосат.

 

Ако имате финансови проблеми, сложете под килима парченце мъх или морско водорасло. Това привлича парите.

Килимът е това, върху което стъпваме. Не случайно се казва, че “звездите” мечтаят да стъпят на червения килим.